23.10.2012 г., 10:43

Самодивски дантели

732 0 1

Не оправдавам твоето очакване
да стъпвам самодивски, по тревите
да разпилявам стихове любовни.
Не са ми с руси кичури косите. 

Не пея песни, от които тръпнещ
да се изгуби пътник сред гората.
Не яздя облаците-ветрогони.
Ти знаеш, вечер се прибирам при децата. 

А и не мога дълго да приказвам
възвишено; да ти подавам реплики.
По-скоро ми се ще да ти показвам
как радвам се от твоите успехи. 

И как тревогите ти натъжават
сърцето ми. Но в случай, че успея,
неволно ли, нарочно самодивски
да наплета със думи ръкоделия. 

А ми се ще и ти да ме разпитваш.
И да не чакам, да не ти се моля.
Тъй простички неща във теб обичам
и прости думички бих ти говорила. 

Ще можем ли да бъдем с тебе заедно -
ти толкоз поетичен, аз – невзрачна.
И докога дантелен мост ще сплитам,
на самодивско сборище докато плача?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С малко повече прецизност на някои места, творбата от хубава ще стане чудесна! Идеята и езикът тук ми допадат много.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...