Самодивското кладенче
Благодаря, че спря при мене!
Аз съм още самодивски геран.
Цяла да тръпнеш от чисто, студено,
ситост, наслада мога да дам!
Аз съм аязмо тихо и свято.
Нежност, Прохлада - в шепа ги нося.
Влиза по риза жаркото лято,
в мен се потапя дългокосо и босо.
По устните ти щом гори,
разбираш Вечното що значи.
Аз си оставам...Ти - върви!
От Бог, не може другояче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
