9.07.2009 г., 9:25 ч.
Самодивското кладенче
Благодаря, че спря при мене!
Аз съм още самодивски геран.
Цяла да тръпнеш от чисто, студено,
ситост, наслада мога да дам!
Аз съм аязмо тихо и свято.
Нежност, Прохлада - в шепа ги нося.
Влиза по риза жаркото лято,
в мен се потапя дългокосо и босо.
По устните ти щом гори,
разбираш Вечното що значи.
Аз си оставам...Ти - върви!
От Бог, не може другояче!
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Магде, нали съм ти казвал къде ми е аязмото...Благодарен съм че се спираш!
-
вълшебство...
-
Благодаря! Зем.
-
"Влиза по риза жаркото лято,
в мен се потапя дългокосо и босо."
!!!
-
Благодаря ви! Зем.
-
-
"Влиза по риза жаркото лято,
в мен се потапя дългокосо и босо."
Красиви картини рисуваш, Зем. Поздрави
-
Къде ли оставаме и къде ли вървим...!?
Замислящо и приятно -
Човек става по-добър след като се докосне до това поетично"кладенче".
И привет на Русе,с което ме делят стотина години.Родът ми е от там.
Та думите на баба ми"С две котки да ореш,но в Русчук да умреш."
От стиховете ви се чувства нежността на желаната прохлада,след зноя.
Wali./Виолета Томова/ -
животворно
-
Спокойствие лъха и Вечност!!!Не може никое жарко слънце да пресуши!!! Отпивам и усещам хладината, и живота разливащ се в тялото ми!!!Готова съм да продължа да се боря за щастието!!!Прекрасно!!!Поздрави!!!
-
Ожадняла спрях...напих се...
Поздрави! -
Красиво и много истинско!
Отпих глътка вълшебство! -
най-вкусната вода!
-
Вссички сме за кратко-само Любовта е Вечна.
Хареса ми и идеята и стиха. -
Тече всичко тече...аз си оставам, ти върви...Зареждащ стих Зем.
-
Чисто и свежо като самата вода на снимката!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
