В душата ми
не е подредено...
Дали е виновна
самотата,
че все размествам
по рафта и
топли думи
от необичащи устни
и песни
на ветри-неверници...?
По една
непостигната обич,
сред тях
се нарежда копнежа...
И скътвам
случайни любови,
с надеждата,
че са съдбовни...
След
неочакваните
раздели
кой ще утеши
мечтите...?
© Маргарита Василева Всички права запазени