Nov 6, 2008, 6:40 PM

Самота

  Poetry
1.3K 0 27

В душата ми

не е подредено...

Дали е виновна

самотата,

че все размествам

по рафта и

топли думи

от необичащи устни

и песни

на ветри-неверници...?

По една

непостигната обич,

сред тях

се нарежда копнежа...

И скътвам

случайни любови,

с надеждата,

че са съдбовни...

След

неочакваните

раздели

кой ще утеши

мечтите...?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...