Самота

7.05.2016 г., 21:50 ч.

Поезия

1006 2 1

Върви след мене самотата,

а аз обърнала съм гръб.

Преправя се на непозната,

но чувала съм и зова.

Не искам аз да се обръщам,

че видя ли я, ще застина.

В нейната безмилостна прегръдка,

надявам се, да ме отмине.

Забързах крачка, без да спирам,

а все по-близо е до мене тя.

Ех, приятелка ми е, разбирам,

но се казва Самота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.