Върви след мене самотата,
а аз обърнала съм гръб.
Преправя се на непозната,
но чувала съм и зова.
Не искам аз да се обръщам,
че видя ли я, ще застина.
В нейната безмилостна прегръдка,
надявам се, да ме отмине.
Забързах крачка, без да спирам,
а все по-близо е до мене тя.
Ех, приятелка ми е, разбирам,
но се казва Самота.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
