Върви след мене самотата,
а аз обърнала съм гръб.
Преправя се на непозната,
но чувала съм и зова.
Не искам аз да се обръщам,
че видя ли я, ще застина.
В нейната безмилостна прегръдка,
надявам се, да ме отмине.
Забързах крачка, без да спирам,
а все по-близо е до мене тя.
Ех, приятелка ми е, разбирам,
но се казва Самота.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
