26.10.2016 г., 20:55

Самотен

432 0 1

Самотен той на масата седеше,

и тъжно гледаше навън...

А мислите му тъй далече

отлетели, като в сън.

 

Сигурно за нея той си мисли!

Сигурно за нея си мечтай!?

Макар че много пъти от туй

да е горял.

 

Защо ли продължава!?

Да обвива себе си в тъга.

И на какво се питам,

още се надява!?

Да вярва на лъжа?

 

Казват всеки се променя...

Във името на любовта.

Едва ли, но продължава,

да вярва на това.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам Влади че сподели масата ми .Благодаря от сърце и до нови!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...