Oct 26, 2016, 8:55 PM

Самотен 

  Poetry
298 0 1

Самотен той на масата седеше,

и тъжно гледаше навън...

А мислите му тъй далече

отлетели, като в сън.

 

Сигурно за нея той си мисли!

Сигурно за нея си мечтай!?

Макар че много пъти от туй

да е горял.

 

Защо ли продължава!?

Да обвива себе си в тъга.

И на какво се питам,

още се надява!?

Да вярва на лъжа?

 

Казват всеки се променя...

Във името на любовта.

Едва ли, но продължава,

да вярва на това.

 

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам Влади че сподели масата ми .Благодаря от сърце и до нови!!!
Random works
: ??:??