Самотен
431
0
1
Самотен той на масата седеше,
и тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече
отлетели, като в сън.
Сигурно за нея той си мисли!
Сигурно за нея си мечтай!?
Макар че много пъти от туй
да е горял.
Защо ли продължава!?
Да обвива себе си в тъга.
И на какво се питам,
още се надява!?
Да вярва на лъжа?
Казват всеки се променя...
Във името на любовта.
Едва ли, но продължава,
да вярва на това.
© Ангел All rights reserved.
