26 oct 2016, 20:55

Самотен 

  Poesía
295 0 1

Самотен той на масата седеше,

и тъжно гледаше навън...

А мислите му тъй далече

отлетели, като в сън.

 

Сигурно за нея той си мисли!

Сигурно за нея си мечтай!?

Макар че много пъти от туй

да е горял.

 

Защо ли продължава!?

Да обвива себе си в тъга.

И на какво се питам,

още се надява!?

Да вярва на лъжа?

 

Казват всеки се променя...

Във името на любовта.

Едва ли, но продължава,

да вярва на това.

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам Влади че сподели масата ми .Благодаря от сърце и до нови!!!
Propuestas
: ??:??