Самотна гара

27.06.2013 г., 15:14 ч.

Поезия » Любовна

680 0 3

САМОТНА ГАРА

Далечна порутена гара.

Тя някога любовен пристан

е била за тях,

а днес, потънала в забрава,

е глуха за тъга и смях.

Сега, изгризани от времето,

стрехите ù сълзят.

И тъжно и болно над нея

само ветрове свистят.

През нощта на перона

луната се съблича –

гола и млада,

а тихо от небето

любовна звезда пада…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.