САМОТНА ГАРА
Далечна порутена гара.
Тя някога любовен пристан
е била за тях,
а днес, потънала в забрава,
е глуха за тъга и смях.
Сега, изгризани от времето,
стрехите ù сълзят.
И тъжно и болно над нея
само ветрове свистят.
През нощта на перона
луната се съблича –
гола и млада,
а тихо от небето
любовна звезда пада…
© Иван Димитров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
