Jun 27, 2013, 3:14 PM

Самотна гара 

  Poetry » Love
627 0 3

 

 

САМОТНА ГАРА

 

Далечна порутена гара.

Тя някога любовен пристан

е била за тях,

а днес, потънала в забрава,

е глуха за тъга и смях.

Сега, изгризани от времето,

стрехите ù сълзят.

И тъжно и болно над нея

само ветрове свистят.

През нощта на перона

луната се съблича –

гола и млада,

а тихо от небето

любовна звезда пада…

 

 

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??