Самотна лодка
На кея заспала е мъничка лодка.
Морето я люшка небрежно с вълни.
В съня ù се нижат дните отминали,
рибарят и мрежата, пълна с мечти.
Едва си отишла нощта, той е тука.
С напукани пръсти такъми реди.
Лулата запалва, че да е наслука.
Молитва към Бога с надежда мълви.
"Денят ще е хубав!" - усмихва се тихо.
"Богат ще е уловът!" - колко мечти!
"Зимата идва , но ще успеем!"
Скришом избърсва издайни сълзи.
Загребва с веслата, че мами морето.
Очите не виждат, ръцете болят.
А зимата идва, изтръпва сърцето
и мисли тревожни пак се редят.
Колко ли зими изминаха вече?
Колко лета ли дойдоха след тях?
Лодка самотна в морето се мята.
Няма го старецът с тихия смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
