6.01.2022 г., 1:54  

Сбогом, керван от илюзии

602 1 5

Колкото повече улички,

толкова токчета тънички,

стройни крачета и лунички,

нетърпеливи и мънички.

 

Мислите хукнаха влюбени,

знойни снаги са наперили,

нямат секунди за губене,

огнена нишка намерили.

 

Като балонче изпуснато,

скри си лицето зад облака.

Дланите ми недокоснати

твойте целувки не топлеха.

 

Да не тъгувам за вчерашно

възелче, вече развързано.

Утре, долитнало жеравно,

днес изпреварва забързано.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • При толкова много прозведения, това е малко странно - истината е, че не ни казва нищо. Спокойно може и без него. Сори за откровеността.
  • Добре заварили, момичета! Благодаря ви, че почувствахте с мен.
  • Светличка, много ми хареса това утре, " долитнало жеравно", а и цялото стихотворение ми зазвуча като песен! Много е сладичко!👏😍
  • Много хубаво!
  • Ами , като ги подведе хубавото време, та даже и любовта се разлисти! Много, много хубав стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...