Колкото повече улички,
толкова токчета тънички,
стройни крачета и лунички,
нетърпеливи и мънички.
Мислите хукнаха влюбени,
знойни снаги са наперили,
нямат секунди за губене,
огнена нишка намерили.
Като балонче изпуснато,
скри си лицето зад облака.
Дланите ми недокоснати
твойте целувки не топлеха.
Да не тъгувам за вчерашно
възелче, вече развързано.
Утре, долитнало жеравно,
днес изпреварва забързано.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
