Сбогом, самота

1.09.2010 г., 13:49 ч.

Поезия

829 0 2

Достатъчно дълго

със теб сме си дружки.

Всеки път, щом е нужно,

протягаш ръка.

Като девица в бяла премяна

се усмихваш на мойта тъга.

Не ме укоряваш.

Само дето в твойта прегръдка

съм зъзнеща и много сама.

Като есенен лист,

останал едничък

на пречупена клонка

в мъглива гора.

По неволя със теб другарувам.

Всъщност даже не помня

кой със теб ме запозна.

Враг ли бе, или приятел?

А може би просто те срещнах,

а ти избра да бъдеш с мен, самота.

В монолози от утро до залез

се наситих пътя си с теб да вървя.

Вече всичко изказах.

Без сили останах.

Иди си.

Знам, без теб искам

своя път да продължа.

А когато слънце мъглата разпръсне,

ти просто ми помахай

за сбогом с ръка.

И усмивката ми нека те отпрати

някъде далеч във вечността.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.