30.09.2009 г., 17:11

Сбогуване

510 0 1

Това е сбогуване,

усмивка, прощаване,

с лятното слънце,

с аромата на лозите,

с любовта, изгубена

в оловното отражение

на лунната светлина,

върху морската повърхност.

 

Разделям се с живота,

предадох се,

пред дълбоката любов

и голямата страст.

 

Загубих,

победен съм,

предадох се,

неспособен да обичам,

животът ме надви,

претърпях поражение,

не можах да обикна истински.

                          Загубих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Демиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....