Сбогуване с морето
В целувка с прибоя вълните се сплитат
на сребърни нишки край мен.
И гларус самотен със писък отлита-
от слънце и глъч уморен.
Очите се взират на изток, където
целуват се две синеви.
По дюните тичат, поглъщат небето,
по пясъка търсят следи.
Частица от мене остава на кея.
Не иска да тръгне назад.
Сбогувам се дълго, заслушана в нея,
с морето и малкия град.
Безмилостен вятър от север нахлува.
В очите прониква тъга...
Вълните безкрайно с прибоя флиртуват.
Любовно прегръщат брега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
