27.11.2024 г., 7:53

Сбогуването на шута със сцената

452 3 16

Подарявам усмивки, а нямам такава,

имам само рисунка на нея.

Шут съм, с който всеки се забавлява -

Искаш ли и теб да разсмея?

 

Виждам, вече се смееш, да, добър съм в това -

Думите ми дори не ги чуваш...

Смей се, а аз рисувам на грима си сълза,

но с окото нарисувах я всъщност...

 

И завършвам спектакъла на въже от парцали

направено от стари мои костюми...

Аплодираш ме с другите, до един неразбрали,

че сбогувам се... вече без думи...

 

23.11.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вие си знаете, на мен абсолютно не ми пука. Не разбирам защо се криете, след като сами сте си обявявали отношенията?! И не разбирам какво лошо има в това?! Вие си знаете, това явно някак ви помпа самочувствието. Ако това ви харесва, и аз ще ви кажа: Благодаря за това, благодаря за онова.....
  • Досадно ми е вече, но ще трябва, явно, да ти отговоря още веднъж.
    Явно си изпаднал в ментална заблуда, че със Скити имам някаква роднинска връзка - е, в тотална грешка си, човек.
    Тя е личност, която е сред малцината в този сайт, която ми е спечелила уважението, като такава, отвъд това, което показва, като автор, но в действителност, никога не съм я виждал на живо.
    Тъй, че с нея съм толкова роднина, колкото и с теб, казано в прав текст.
    Това е последното ми включване тук относно твоите писаници. А ти можеш да продължаваш с монолога, колкото ти душа сака.
    Сцената е твоя.
  • Аз също ви благодаря и на двамата - и на лелята, и на племенника....
  • Благодаря ти сърдечно за изказаното мнение.
  • Да. Аз, честно да си кажа, няколко пъти си казах: не се занимавай, не си заслужава. Но все пак не изтраях с това "благодаря ти на теб", а "аз ти благодаря на теб"... Един път някак е нехигиенично, а втори път - съвсем ни взехте за канарчета... Правете, каквото си искате, това няма абсолютно никакво значение, но защо, за Бога упорствате: маскирах се на това, маскирах се на онова...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...