27.11.2024 г., 7:53

Сбогуването на шута със сцената

458 3 16

Подарявам усмивки, а нямам такава,

имам само рисунка на нея.

Шут съм, с който всеки се забавлява -

Искаш ли и теб да разсмея?

 

Виждам, вече се смееш, да, добър съм в това -

Думите ми дори не ги чуваш...

Смей се, а аз рисувам на грима си сълза,

но с окото нарисувах я всъщност...

 

И завършвам спектакъла на въже от парцали

направено от стари мои костюми...

Аплодираш ме с другите, до един неразбрали,

че сбогувам се... вече без думи...

 

23.11.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вие си знаете, на мен абсолютно не ми пука. Не разбирам защо се криете, след като сами сте си обявявали отношенията?! И не разбирам какво лошо има в това?! Вие си знаете, това явно някак ви помпа самочувствието. Ако това ви харесва, и аз ще ви кажа: Благодаря за това, благодаря за онова.....
  • Досадно ми е вече, но ще трябва, явно, да ти отговоря още веднъж.
    Явно си изпаднал в ментална заблуда, че със Скити имам някаква роднинска връзка - е, в тотална грешка си, човек.
    Тя е личност, която е сред малцината в този сайт, която ми е спечелила уважението, като такава, отвъд това, което показва, като автор, но в действителност, никога не съм я виждал на живо.
    Тъй, че с нея съм толкова роднина, колкото и с теб, казано в прав текст.
    Това е последното ми включване тук относно твоите писаници. А ти можеш да продължаваш с монолога, колкото ти душа сака.
    Сцената е твоя.
  • Аз също ви благодаря и на двамата - и на лелята, и на племенника....
  • Благодаря ти сърдечно за изказаното мнение.
  • Да. Аз, честно да си кажа, няколко пъти си казах: не се занимавай, не си заслужава. Но все пак не изтраях с това "благодаря ти на теб", а "аз ти благодаря на теб"... Един път някак е нехигиенично, а втори път - съвсем ни взехте за канарчета... Правете, каквото си искате, това няма абсолютно никакво значение, но защо, за Бога упорствате: маскирах се на това, маскирах се на онова...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...