Подарявам усмивки, а нямам такава,
имам само рисунка на нея.
Шут съм, с който всеки се забавлява -
Искаш ли и теб да разсмея?
Виждам, вече се смееш, да, добър съм в това -
Думите ми дори не ги чуваш...
Смей се, а аз рисувам на грима си сълза,
но с окото нарисувах я всъщност...
И завършвам спектакъла на въже от парцали
направено от стари мои костюми...
Аплодираш ме с другите, до един неразбрали,
че сбогувам се... вече без думи...
23.11.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени