airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
19.03.2011 г., 14:06 ч.  

Сбъркана малка звезда 

  Поезия
946 0 14

Не, че пътеката дълга ми беше,

не, че претъпках я - влачех крака...

не, че утехата скрита сред мерзост,

чакана, чакаме там у дома.


Не, че каишът пристяга ме здраво,

бий ме съчмата дори и в съня,

бой до откат, и денят ми откача,

аз се закачам за нощния влак.


Не, ама да, че призлява ми вече,

искам луната, дъжда и лъча,

искам кокичета, бряг и надежда,

искам да пея под нечия дъга.



***


Не, че светът ни посбърка се вече,

аз съм си сбъркана малка звезда,

вятърът днешен брули ме бесен -

стискам си в джоба тайна мечта.


© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??