Ranrozar (Стойчо Станев)
656 19612
4.01.2025 г., 12:14 ч.

Счупеното време 

  Поезия
147 5 15

Откакто си счупих часовника 

съм щастлив. 

Стана неочаквано. 

Ами сега?

Как така в безвремие?

Но съм щастлив!

Какво е щастието 

в непотредено битие?

Да се радваш на изгреви 

и залези.

Да живееш като птичка божия,

да се раздаваш без причина;

да си влюбен до полуда 

в безвремието...

Няма дати,

часовете не тиктакат 

в минути, 

които нехаят за всяка секунда-

събирани пясъчни зрънца, 

година след година...

Натрупвани като излишни бижута, 

украшения за някакъв живот,

безвъзвратно отлетял на късчета;

от действия и бездействия, 

изгубили смисъла на любовта. 

Зряла възраст, 

която уж е мъдра мисъл 

и накрая смърт...

Не ми трябва всичко това.

Щастлив съм, 

че счупеното време на часовника 

спестява режима на пълномощията.

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за доверието и оценката,Таня!
  • Харесвам безвремието! Хубав стих!
  • Благодаря за Любими, Иванъ Митовъ!
    Честит имен ден!
    Бъди жив,здрав и благословен!🙏
  • Благодаря за коментара,поздрава и пожеланието,Латинка-Златна!🙏
    За много години!
    И с пожелание за успешна година в личен и творчески аспект!
  • Без часовник се чувствам много добре.
    Тук, в Рудозем, за никъде не бързам.

    Честита Нова година, Ranrozar (Стойчо Станев)! Бъди здрав и вдъхновен!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!🙏
    Сизиф е бил наказан,но подвигът му е несъразмерно измерим за нашите представи.
    Благодаря за хубавите думи,Виолета!🙏
    Мисля че човек понякога изпада в безвремието на творческото създание.
  • Благодаря за краткия миг на безвремие.
  • Един случайно счупен часовник повдига купища емоции и мечти. Въпросът е как да счупим онзи - вграденият в нас от Създателя часовник, който цъка като часовника на адска машина и безмилостно отброява дните ни. Явно Сизиф е единственият извършил този подвиг, макар и за кратко.
    Много оригинален и въздействащ стих, Стойчо. Поздравявам те!
  • Сърдечно благодаря за оценките, поздравите и коментарите, ИнаКалина, Светла,Живко,Валя, Пепи и Миночка!
    За много безвремие!🙏♨️❤️🌹🍀🙂
  • Така човек се чувства свободен, Стойчо!
    Независим от минути, часове и секунди. За много години и все така вдъхновен!
  • Да не те буди будилник, да не бързаш за никъде. Много обичам "Когато стигна", вероятно защото много рядко ми се случва

    Валя - и аз не нося часовник, но на тел, компютър, тв, информационните табла, навсякъде сме сред часовници

    Тези дни видях тука много сладко разказче за охлювчето, което мечтаело да спре времето, за да не закъснява за училище
  • Аз никога не съм обичала часовници, Стойчо, откакто се помня, някак си като верига ми е да си турна един ръчен часовник на ръката.
  • Ако успеем да счупим наложената ни категория Време, ще успеем да счупим Матрицата, в която живеем.
  • С ИнаКалина. И любовта.
  • Точно. Слънцето е най-добрия часовник.
Предложения
: ??:??