Счупеното време
Откакто си счупих часовника
съм щастлив.
Стана неочаквано.
Ами сега?
Как така в безвремие?
Но съм щастлив!
Какво е щастието
в неподредено битие?
Да се радваш на изгреви
и залези.
Да живееш като птичка божия,
да се раздаваш без причина;
да си влюбен до полуда
в безвремието...
Няма дати,
часовете не тиктакат
в минути,
които нехаят за всяка секунда-
събирани пясъчни зрънца,
година след година...
Натрупвани като излишни бижута,
украшения за някакъв живот,
безвъзвратно отлетял на късчета;
от действия и бездействия,
изгубили смисъла на любовта.
Зряла възраст,
която уж е мъдра мисъл
и накрая смърт...
Не ми трябва всичко това.
Щастлив съм,
че счупеното време на часовника
спестява режима на пълномощията.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
