Счупеното време
Откакто си счупих часовника
съм щастлив.
Стана неочаквано.
Ами сега?
Как така в безвремие?
Но съм щастлив!
Какво е щастието
в неподредено битие?
Да се радваш на изгреви
и залези.
Да живееш като птичка божия,
да се раздаваш без причина;
да си влюбен до полуда
в безвремието...
Няма дати,
часовете не тиктакат
в минути,
които нехаят за всяка секунда-
събирани пясъчни зрънца,
година след година...
Натрупвани като излишни бижута,
украшения за някакъв живот,
безвъзвратно отлетял на късчета;
от действия и бездействия,
изгубили смисъла на любовта.
Зряла възраст,
която уж е мъдра мисъл
и накрая смърт...
Не ми трябва всичко това.
Щастлив съм,
че счупеното време на часовника
спестява режима на пълномощията.
© Стойчо Станев All rights reserved.
