31.01.2012 г., 17:07

Себедостатъчност

648 0 1

Дали не мога без другите?

Те част ли са ми от душата?

Мога ли да се лиша от услугите

на познати и непознати?

 

Дали не мога да оцелявам

от никого независима?

На никого да не се надявам?

(Не съм безпомощно хрисима...)

 

Сама на себе си съм господарка

и съм приятелка, сестра, любима...

Харесвам своята огнено-ярка

индивидуалност неповторима...

 

Но моля ви, епитет „нарцистична”

не бързайте да ми прикачвате.

Аз... просто истински се обичам,

затова съм си себедостатъчна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...