8.06.2008 г., 11:24

Себепознаване

1.6K 0 34

СЕБЕПОЗНАВАНЕ

 

Когато душата ми

пее,

край нея разцъфат

цветя.

Когато горчиво се

смее,

превръща се в

черна сълза.

 

Редуват се мигове

страстни

на радост и болка

в нощта,

тъма светлината

прелиства

и после проблясва

искра.

 

Емоции силни,

обсебващи

владеят живота

суров.

Как искам до тях

да достигна,

да влея с надежда,

любов.

 

Че черно и бяло

страните са

на тази монета -

душа.

Приема ли цялото

в нея,

разменна не ще да е

ТЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...