16.11.2009 г., 10:49

Седмични пулсации

1.7K 0 43

 

 

сутрин в четири

е идеалният момент

за конфронтация с болката

за спор с умората

а събота е ден

за работа

върху живота

и човеците

различният четвъртък

е за раждане

и само в понеделник

може да се спи

без сънища

защото са измислени

и някак липсва истина

доверието неделно

ще горчи

във скуката си споделено

няма връщане

защото петъчното

е страхливо пробване

а пробите житейски

са отблъскване

и всяка сряда

ще вали

до тъмно

защото вторник

е издъхнал

в необичане

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Освен творбата, без да чета останалото подробно, тъй като на сетния коментар си припомних колко Отрова има всъщност понякога в Откровения, отново ми направи впечатление, че ето поне затова си струва да си хортуваш често с каките от кликата (направили от нищо напоследък завидна кариера в бранша) и да ти е отровнозелено именцето...
  • А какво е ставало тук,Гев?
    Какво ли те питам
    Стиха е супер! Твой!И кефи = радва ме!
  • познах човек зад това стихотворение.. познах и него и себе си Прекрасно е Браво
  • Обичането след обяд в четири
    е явно идеалният момент
    да кажа, Геви, че ме кефи
    стихът ти, "краден" без проблем!

    На пук на всичко друго, ти пиши!
  • Много, много е хубаво!!!
    Друго няма да кажа!
    Пожелавам...късмет!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...