Седя в покой
Седя в покой, тишината ме мъчи,
подгизнал в кал от мръсни тълпи.
В ушите омразно някой ми грачи,
душата, сърцето, човече, не спи.
Вървя си по пътя, не гледам встрани,
Но може ли? Всичко е толкова кално.
Въпрос си задавам, защо се мълчи?
В живота ни стана всичко банално.
Седя в покой и чакам отново,
да срещна по пътя слънчеви дни.
Но няма да дойде то наготово,
Кой ли душите така охлади?
В.Й 09.09.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
