diad011 (Васил Йотов)
232 280
10.09.2015 г., 21:04 ч.

Седя в покой 

  Поезия » Друга
274 0 1

Седя в покой, тишината ме мъчи,

подгизнал в кал от мръсни тълпи.

В ушите омразно някой ми грачи,

душата, сърцето, човече, не спи.

Вървя си по пътя,  не гледам встрани,

Но може ли? Всичко е толкова кално.

Въпрос си задавам, защо се мълчи?

В живота ни стана всичко банално.

Седя в покой и чакам отново,

да срещна по пътя слънчеви дни.

Но няма да дойде то наготово,

Кой ли душите така охлади?

                                             В.Й  09.09.2015г.

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Припомни ми редовете на поета Янчо Михайлов /сега свещеник Йоан Карамихалев от цъквата "Св. София/, Василе!

    "Когато има толкоз много кал
    ще почна може би да се съмнявам
    дали наистина снегът е бял...
    Когато има толкоз много кал -
    почти на всяка прека...
    Когато има толкоз много кал,
    а няма кой да сътвори човека!"

    Много интересно стихотворние поднасяш, Василе. Мъжко, трагично и замислящо! Поздрав!

    П.П. "Светът е кал!" /Джакомо Леопарди/
Предложения
: ??:??