diad011 (Васил Йотов)
232 280
Sep 10, 2015, 9:04 PM

Седя в покой 

  Poetry » Other
264 0 1

Седя в покой, тишината ме мъчи,

подгизнал в кал от мръсни тълпи.

В ушите омразно някой ми грачи,

душата, сърцето, човече, не спи.

Вървя си по пътя,  не гледам встрани,

Но може ли? Всичко е толкова кално.

Въпрос си задавам, защо се мълчи?

В живота ни стана всичко банално.

Седя в покой и чакам отново,

да срещна по пътя слънчеви дни.

Но няма да дойде то наготово,

Кой ли душите така охлади?

                                             В.Й  09.09.2015г.

© Васил Йотов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Припомни ми редовете на поета Янчо Михайлов /сега свещеник Йоан Карамихалев от цъквата "Св. София/, Василе!

    "Когато има толкоз много кал
    ще почна може би да се съмнявам
    дали наистина снегът е бял...
    Когато има толкоз много кал -
    почти на всяка прека...
    Когато има толкоз много кал,
    а няма кой да сътвори човека!"

    Много интересно стихотворние поднасяш, Василе. Мъжко, трагично и замислящо! Поздрав!

    П.П. "Светът е кал!" /Джакомо Леопарди/
Random works
: ??:??