vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
8.04.2019 г., 9:12 ч.  

Сега ме прегърни завинаги 

  Поезия
959 20 11

Върху крило от сън рисувам с цветен тебешир парченце от любов.
Позна ли я - въздушният ни светъл замък с кулите от облаци...
Юргани пухкави от бял шекер-памук за нас - децата ѝ избраници,
поискали да заживеят в дом скициран от мечти.  Изцяло нов.  

Сега ме прегърни с прегръдката на изгрева, която обещава вечност.
Аз чувствам тялото ти - полъх южен в топла миденовълшебна синева.
И в медните отблясъци на огледални зали сме един на друг обречени,
протяжни сенки в шелфа сив на времето и ехо от безсмъртната мълва...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много красиво стихотворение!
  • Адмирации за стиха ти, Младене!
  • Сенки и ехо.....мидено ми стана! Винаги вселяваш вечност!...онази, която е по-голяма от нас! Но това го могат само големите!
  • Колко вълнуваща е любовната ти лирика, Младене! Привет, Приятелю!
  • Прегърнатата вечност с любовта, мечтите ни бленувани сънува, бесмъртна в замъка е песента, на облачета времето рисува ...Поздрави, Младене!
  • В шелфа сив на времето,ехо от една изгревна прегръдка!
  • Фантазия от чувства и прекрасни изразни средства! Поздравления!
  • Още с прочита на заглавието възкликнах на глас, защото усетих, че тук ще открия поредното изящество, с което умееш да твориш своята любовна лирика! Благодаря ти за удоволствието, Младене!
  • Уникален си, Младене! Поздравления!
  • Великолепен изказ!...Поздравявам те, Младене!
  • Браво!
Предложения
: ??:??