Върху крило от сън рисувам с цветен тебешир парченце от любов.
Позна ли я - въздушният ни светъл замък с кулите от облаци...
Юргани пухкави от бял шекер-памук за нас - децата ѝ избраници,
поискали да заживеят в дом скициран от мечти. Изцяло нов.
Сега ме прегърни с прегръдката на изгрева, която обещава вечност.
Аз чувствам тялото ти - полъх южен в топла миденовълшебна синева.
И в медните отблясъци на огледални зали сме един на друг обречени,
протяжни сенки в шелфа сив на времето и ехо от безсмъртната мълва...