10.10.2012 г., 12:44

Сега не мога

602 0 4
  Уплаши ме тази накъсана обич,
на шепи, на глътки,
на стон разстояние...
Уплаши ме ти.
И отстъпих назад,
дива, ранена кошута.
Повя ме хлад.
Измислях си, че после
съм щастлива.
Живеех дни, 
И само дни.
Без нощи.
Във нощите очите ти ме давеха.
Разкъсвах се на атоми.
И после ги заравях,
далеч един от друг.
А те се плъзгаха
по кожата ти. Ти ме търсеше.
А мен ме нямаше. И толкова ме нямаше,
че всеки дъх във празното пространство, 
наречено на мен,
кървеше.
А ти ме чакаше.
Сега мълчиш. И времето е свито
до празно пълнолуние. Аз скитам.
Защото,
твърде дълго ме нямаше в дните ти.
Сега не мога и да си отида.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....