Endlesss
95 112
10.10.2012 г., 12:44 ч.

Сега не мога 

  Поезия » Друга
472 0 4
 
Уплаши ме тази накъсана обич,
на шепи, на глътки,
на стон разстояние...
Уплаши ме ти.
И отстъпих назад,
дива, ранена кошута.
Повя ме хлад.
Измислях си, че после
съм щастлива.
Живеех дни, 
И само дни.
Без нощи.
Във нощите очите ти ме давеха.
Разкъсвах се на атоми.
И после ги заравях,
далеч един от друг.
А те се плъзгаха
по кожата ти. Ти ме търсеше.
А мен ме нямаше. И толкова ме нямаше,
че всеки дъх във празното пространство, 
наречено на мен,
кървеше.
А ти ме чакаше.
Сега мълчиш. И времето е свито
до празно пълнолуние. Аз скитам.
Защото,
твърде дълго ме нямаше в дните ти.
Сега не мога и да си отида.


~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??