Endlesss
95 112
Oct 10, 2012, 12:44 PM

Сега не мога 

  Poetry » Other
439 0 4
 
Уплаши ме тази накъсана обич,
на шепи, на глътки,
на стон разстояние...
Уплаши ме ти.
И отстъпих назад,
дива, ранена кошута.
Повя ме хлад.
Измислях си, че после
съм щастлива.
Живеех дни, 
И само дни.
Без нощи.
Във нощите очите ти ме давеха.
Разкъсвах се на атоми.
И после ги заравях,
далеч един от друг.
А те се плъзгаха
по кожата ти. Ти ме търсеше.
А мен ме нямаше. И толкова ме нямаше,
че всеки дъх във празното пространство, 
наречено на мен,
кървеше.
А ти ме чакаше.
Сега мълчиш. И времето е свито
до празно пълнолуние. Аз скитам.
Защото,
твърде дълго ме нямаше в дните ти.
Сега не мога и да си отида.


~Endless~

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??