Сега съм празна
Една стена със твойто име,
със снимки твои окачени...
Във нея блъскам и боли ме,
потича кръв от мойте вени.
Моралът твой във мен дълбоко
забил е нокти и души ме.
На пода гърча се жестоко...
Сърцето ми крещи „Убий ме!”.
............................
Стената още е на място.
А снимките стоят отчасти.
Аз долу с нож в ръката дясна
изтръгвам те. Сега съм празна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дивата Лагуна Всички права запазени
