Една стена със твойто име,
със снимки твои окачени...
Във нея блъскам и боли ме,
потича кръв от мойте вени.
Моралът твой във мен дълбоко
забил е нокти и души ме.
На пода гърча се жестоко...
Сърцето ми крещи „Убий ме!”.
............................
Стената още е на място.
А снимките стоят отчасти.
Аз долу с нож в ръката дясна
изтръгвам те. Сега съм празна!
© Дивата Лагуна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
