Aug 28, 2011, 1:50 PM

Сега съм празна

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Една стена със твойто име,

със снимки твои окачени...

Във нея блъскам и боли ме,

потича кръв от мойте вени.

 

Моралът твой във мен дълбоко

забил е нокти и души ме.

На пода гърча се жестоко...

Сърцето ми крещи „Убий ме!”.

 

............................


Стената още е на място.

А снимките стоят отчасти.

Аз долу с нож в ръката дясна

изтръгвам те. Сега съм празна!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дивата Лагуна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...