ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
18.08.2012 г., 9:34 ч.

Селцето 

  Поезия » Гражданска
669 1 7

Две-три къщи и срутен дувар,

даже котката нейде избяга.

И внезапна и тиха печал

в гнездото под старата стряха.

 

И дворове, обрасли с треви,

с храсталаци и диви къпини.

Тука нищо не спомня дори

плодородните нявга градини.

 

Цяло село - един по един

се изсели оттатък реката,

би камбана, накрая и тя

онемяла се килна в тревата.

 

Само вятърът вие хоро

на мегдана и в делник, и в празник,

над герана проскърцва ведро,

от години останало жадно.

 

Даже моста над тази река,

дето свързваше Тук и Оттатък,

придошлата и мътна  вода

го отнесе съвсем безвъзвратно.

 

И умира поредно селце,

и пресъхва поредният корен,

и превръща ни в сухо дърво

със сломени  от времето клони.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Заболя ме този стих и трябва да боли!
  • Хубаво е!
  • Много е тъжна тази статистика. И аз съм мислила да пиша стих за обезлюдените села, но все не се получаваше. Искрен поздрав за емоцията и стиха.
  • Поздравления!
  • Сто пъти браво!
  • "Даже моста над тази река,
    дето свързваше Тук и Оттатък,
    придошлата и мътна вода
    го отнесе съвсем безвъзвратно."
    !!!
  • "И умира поредно селце,
    и пресъхва поредният корен,
    и превръща ни в сухо дърво
    със сломени от времето клони."
    Хубав стих,поздравления!
Предложения
: ??:??