Селцето
Две-три къщи и срутен дувар,
даже котката нейде избяга.
И внезапна и тиха печал
в гнездото под старата стряха.
И дворове, обрасли с треви,
с храсталаци и диви къпини.
Тука нищо не спомня дори
плодородните нявга градини.
Цяло село - един по един
се изсели оттатък реката,
би камбана, накрая и тя
онемяла се килна в тревата.
Само вятърът вие хоро
на мегдана и в делник, и в празник,
над герана проскърцва ведро,
от години останало жадно.
Даже моста над тази река,
дето свързваше Тук и Оттатък,
придошлата и мътна вода
го отнесе съвсем безвъзвратно.
И умира поредно селце,
и пресъхва поредният корен,
и превръща ни в сухо дърво
със сломени от времето клони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
