Септември 29-ти

                                               Септември двадесет и девети,

                                               това е моята Голгота,

                                               тогава съм се родил, проплакъл,

                                               поел съм първа глътка от живота.

                                               После, лежейки, съм запълзял

                                               и съм се изправил на крака.

                                               Застанал съм смело пред него

                                               живота с много лица.

                                              Погледнал ме тоя лицемерник

                                              със замислено лице

                                              и започнал да трупа година след година

                                              на немощните ми рамене.

                                              С времето ги натрупа 

                                              тая подла гадина

                                              и ще продължава да трупа

                                              докато приклекна, падна и се спомина.

                                              Животът е като искрата,

                                              в огъня се ражда и полита,

                                              после изчезва й следата,

                                              остава малко пепелчица.