Aug 2, 2014, 5:53 PM

Септември 29-ти

  Poetry » Other
568 0 0

                                                          Септември 29-ти

                                                             

                                               Септември двадесет и девети,

                                               това е моята Голгота,

                                               тогава съм се родил, проплакъл,

                                               поел съм първа глътка от живота.

                                                         

                                               После, лежейки, съм запълзял

                                               и съм се изправил на крака.

                                               Застанал съм смело пред него

                                               живота с много лица.

                                           

                                              Погледнал ме тоя лицемерник

                                              със замислено лице

                                              и започнал да трупа година след година

                                              на немощните ми рамене.

                                              

                                              С времето ги натрупа 

                                              тая подла гадина

                                              и ще продължава да трупа

                                              докато приклекна, падна и се спомина.

                                                      

                                              Животът е като искрата,

                                              в огъня се ражда и полита,

                                              после изчезва й следата,

                                              остава малко пепелчица.                                                                                         

                                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...