29.12.2022 г., 9:38  

Сезонна недостатъчност

813 2 11
СЕЗОННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

 

Заесени. Омрежват се стъклата.

И паякът е виснал на бесило.

От вчера вятър присмехулник мята

захвърлено и дрипаво хвърчило.

 

Пустее булевардът, жълта шума

край кошчетата за боклук се трупа.

А гарванът в тополата си клюма

и дъжд със сиви длани го захлупва.

 

Мълчи – без ропот – скитникът у мене,

приклещен сред консерви и балтони,

дордето сприя зад стъклото стене.

 

Аз за раздели нямам вече време.

Кога съм те загубила – не помня.

А тишината всичко ми отнема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...