Сезонът е зима

Вечна пролет прегърнала под слънцето,

кърпя от себе си жар и копнежи;

тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;

повдигам ръце - смутно изтегнати.

Викам след залеза, стиснала мъката.

Как да я пусна? Тежка, но ценна е.

Лекото хлътва - забравеност хлъзгава;

смачкан хаос, изваян с безцелие.

Думи прогонват протрити съмнения;

разсърдено рухват ръждиви руйни;

замлъкнали спомени разума срещат -

крещят му в лицето, а той си мълчи.

Надежда приших си (с игла) за душата

(с конец от неволи, заровени в миг),

но нещо се счупи и аз се разплаках,

рисувайки вечната зима със щрих.