Сезонът е зима
Сезонът е зима
Вечна пролет прегърнала под слънцето,
кърпя от себе си жар и копнежи;
тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;
повдигам ръце - смутно изтегнати.
Викам след залеза, стиснала мъката.
Как да я пусна? Тежка, но ценна е.
Лекото хлътва - забравеност хлъзгава;
смачкан хаос, изваян с безцелие.
Думи прогонват протрити съмнения;
разсърдено рухват ръждиви руйни;
замлъкнали спомени разума срещат -
крещят му в лицето, а той си мълчи.
Надежда приших си (с игла) за душата
(с конец от неволи, заровени в миг),
но нещо се счупи и аз се разплаках,
рисувайки вечната зима със щрих.
© Цвет All rights reserved.
