Сезонът на раздялата
СЕЗОНЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените
съзнавам, че и сенките са неми.
Напълно е безмислено да питам
дали за сбогом ми остава време.
Претръпнал от безкрайната неточност
на жест и думи, хвърляни по милост,
часовникът стрелките е наточил
старателно с невидимо точило.
И отсече ли до самия корен
последната секунда на тъгата,
за болката ще почна да говоря.
Когато те обичах – беше лято.
Тогава бях щастлива и неземна
и всяка ласка бе неповторима.
Не си длъжник, вината е у мене.
Обичам те – защото иде зима.
Усещам я, че няма да си тръгне
и дълго ще вършее мисълта ми.
Поне ще се наситя на безмълвност –
и ще забравя колко си ме мамил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
