yotovava (Валентина Йотова)
2523 21175
Feb 16, 2022, 1:41 PM  

Сезонът на раздялата 

  Poetry » Love
907 9 21

СЕЗОНЪТ НА РАЗДЯЛАТА

 

Надявах се да закъснее мракът.

Небето се облича в тъмносиньо.

Пристигаш мълчалив и неочакван.

И тихото е с пръсти от коприна.

 

След леката въздишка на стените

съзнавам, че и сенките са неми.

Напълно е безмислено да питам

дали за сбогом ми остава време.

 

Претръпнал от безкрайната неточност

на жест и думи, хвърляни по милост,

часовникът стрелките е наточил

старателно с невидимо точило.   

 

И отсече ли до самия корен

последната секунда на тъгата,

за болката ще почна да говоря.

Когато те обичах – беше лято.

 

Тогава бях щастлива и неземна

и всяка ласка бе неповторима.

Не си длъжник, вината е у мене.

Обичам те – защото иде зима.

 

Усещам я, че няма да си тръгне

и дълго ще вършее мисълта ми.

Поне ще се наситя на безмълвност –

и ще забравя колко си ме мамил.

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??