21.01.2008 г., 11:45

Сгоден

811 0 11

Аз плача безнадежден, оскърбен.

Дълбая си тунели от мълчание.

Върви! А колкото до мен,

ще бъде поредно изпитание.

 

Пречупен съм на две - сломен.

Пред чаша със неясно съдържание.

Под сянката на утрешния ден,

навън ме чака отчаяние.

 

Ридая под хипнозата на мрака.

Почувствал се отхвърлен, отчужден.

Отивай си! Изпускаш влака!

За болката от днес ще съм сгоден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...