21.01.2008 г., 11:45

Сгоден

814 0 11

Аз плача безнадежден, оскърбен.

Дълбая си тунели от мълчание.

Върви! А колкото до мен,

ще бъде поредно изпитание.

 

Пречупен съм на две - сломен.

Пред чаша със неясно съдържание.

Под сянката на утрешния ден,

навън ме чака отчаяние.

 

Ридая под хипнозата на мрака.

Почувствал се отхвърлен, отчужден.

Отивай си! Изпускаш влака!

За болката от днес ще съм сгоден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...