Аз плача безнадежден, оскърбен.
Дълбая си тунели от мълчание.
Върви! А колкото до мен,
ще бъде поредно изпитание.
Пречупен съм на две - сломен.
Пред чаша със неясно съдържание.
Под сянката на утрешния ден,
навън ме чака отчаяние.
Ридая под хипнозата на мрака.
Почувствал се отхвърлен, отчужден.
Отивай си! Изпускаш влака!
За болката от днес ще съм сгоден.