Шапката невидимка
Шапката невидимка свали... и онова
тъничко, натопено в любов перо...
Преди да се съмне... Малко преди
да разбереш, че с теб съм осъмнала.
Нарисувай ми земни неща –
например, пейка във парка... и
есенен листопад,
и... тихите стъпки,
които бързат към мен,
изнервени от дългото ми отсъствие.
От очите си палитрата ще сваля,
ще дорисувам пейзажа...
Виж –
на пейката вече седи жена,
закичила теб във косата си.
Колко е хубава...
Нали...
Шапката невидимка свали!
Преди да осъмна
на другия край на мечтата...
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
