Денят е шарен, весел като мен.
С моряшка шапка тичам украсен.
Поглеждам все към морските вълни:
– Недей лежа на плажа, а стани!–
ми казват и летят безспир напред.
Поръчвам си трицветен сладолед
и гоня ги, когато го изям,
и цяло лято с тях съм, тук и там.
Живея си щастливо и добре
на родното обичано море.
Ще стана като татко смел моряк,
зове ме дълг свещен и няма как.
Но може да съм доктор знаменит,
ловец не едър и опасен кит
или писател детски и велик.
Затварям си очите и за миг
се виждам вече мъдър и голям.
Какъв ще стана утре? Не, не знам.
Но знам, че всеки следващ шарен ден
прилича ми досущ, съвсем на мен.
© Милена Френкева Всички права запазени
Благодаря, Мария! Много ме зарадва
Благодаря, Латинке-Златна от сърце