6.07.2019 г., 9:09 ч.

Шаро...* 

  Поезия » Друга
308 1 2

 

Шаро...*

(Вечер в Страната на спомените)

 

... Не бе добра идеята изглежда

да се завърна в родния си дом!...

Не знам каква ли съм таил надежда

на Времето след дивия погром!...

 

Един съсед дойде при мен и рече,

че там изгнила някаква греда

и затова със времето от тѐча,

и къщата се свлякла за беда.

 

А после с него просто помълчахме,

че с тъжни мисли всеки бе зает;

бездомно куче някакво сгълчахме

следящо ни през срутеиия плет...

 

Руините разринах за да мина,

в това което някога бе дом...

А някаква отпрана ламарина

със вятърът трептеше в унисон...

 

...А, да съседът?...Той унил си тръгна...

Останал аз със спомените сам

от унеса ми тъжен ме изтръгна

пак оня пес отсреща, в мене взрян...

 

Навярно той сега живее тука,

загледах се, познат ми се видя

и на плетът през някаква пролука

се мушна той до мен и заскимтя...

 

А щом със радост завъртя опашка

аз вече знаех, че ми е познат:

усетих, че Животът пак ме лашка

и връща ме във „Старият” ни свят...

 

... Разбира се, това си беше Шаро*

любимецът ми от ония дни

единствен той от Времето ни старо

бе оцелял във тия съсипнѝ!...

 

Скимтѝ сега и ближи ми ръката,

подскача и опашката върти,

поседнах аз на камък до вратата

да го дочакам да се укроти...

 

... Щом вечерта безброй звезди разпръсна

посипаха се спомени от там

и даже за това да беше късно

оказа се, че пътят още знам...

 

... А Шаро да ме ближи продължава,

върти опашка радостно скимти

единствен тук в руините останал

сред спомените от Ония дни...

 

И сякаш бе на Времето машина

ме върна той във тъжен рикошет...

 

... А Вятърът с "онази ламарина"

натрапва марш със траурен фалцет...

 

24.12.2017.

 

*Шаро се казваше нашето куче

 

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мило и тъжно от спомени става...
    Всичко ли рухва в тази държава?
  • Тъжна истина!От рухналия дом остават само спомените...
    И верен страж до живот е Шаро!
    Пейзажна лирика с автобиографичен привкус!
    Поздравления,Коста!
Предложения
: ??:??