20.11.2014 г., 11:50

Шегите на съдбата са немирници (акростих)

640 0 1

По изгрев се събудих от студа,

Ръцете ми трепереха от болка,

Едно съмнение в душата ми се свря

Самотно... и потъна на дълбоко. От

Тишината в стаята ми се доплака,

Отрониха ми се сълзите (без да питат),

Ръцете заопипваха във мрака, но

И следа от тебе нямаше. Извиках.

Сърцето ми се сви на малко зрънце.

Е, сбъднаха се страховете ми от вчера,

Че с първите лъчи на утринното слънце

Единствен спомена за тебе ще намеря.

Събрах остатъци любов и трепети

И със завивките измачкани загърнах ги,

Тъй може би ще ги спася от времето,

Разрухата и бъдещето в мрак обгърнато.

Ъглите на пространството са празни,

Горещите лъчи не ме достигат,

Във въздуха след тебе няма щастие,

А можеше да сме щастливи винаги. Ала

Шегите на съдбата са немирници...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...