По изгрев се събудих от студа,
Ръцете ми трепереха от болка,
Едно съмнение в душата ми се свря
Самотно... и потъна на дълбоко. От
Тишината в стаята ми се доплака,
Отрониха ми се сълзите (без да питат),
Ръцете заопипваха във мрака, но
И следа от тебе нямаше. Извиках.
Сърцето ми се сви на малко зрънце.
Е, сбъднаха се страховете ми от вчера,
Че с първите лъчи на утринното слънце
Единствен спомена за тебе ще намеря. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up