Nov 20, 2014, 11:50 AM

Шегите на съдбата са немирници (акростих) 

  Poetry » Other
545 0 1
По изгрев се събудих от студа,
Ръцете ми трепереха от болка,
Едно съмнение в душата ми се свря
Самотно... и потъна на дълбоко. От
Тишината в стаята ми се доплака,
Отрониха ми се сълзите (без да питат),
Ръцете заопипваха във мрака, но
И следа от тебе нямаше. Извиках.
Сърцето ми се сви на малко зрънце.
Е, сбъднаха се страховете ми от вчера,
Че с първите лъчи на утринното слънце
Единствен спомена за тебе ще намеря. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Random works
: ??:??