24.10.2023 г., 15:55

Шейсет минути

610 0 0

Снимка стара
в мен остави.
Нощем чувам гласове.
Поредна гара
влака бави,
закъснява с часове.

Чакам нощем,
чакам денем,
тъй в ръката си със свещ.
Чакам още
час последен
ти на мен да ми дадеш.

Шейсет минути
мисля, стигат
да изплача моята мъка.
Едни нечути
чувства умират.
Само раните са тука.

Сърце наряза
с груба мисъл
и го остави да кърви.
и му каза
няма смисъл,
на майната си да върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...