24.10.2023 г., 15:55

Шейсет минути

611 0 0

Снимка стара
в мен остави.
Нощем чувам гласове.
Поредна гара
влака бави,
закъснява с часове.

Чакам нощем,
чакам денем,
тъй в ръката си със свещ.
Чакам още
час последен
ти на мен да ми дадеш.

Шейсет минути
мисля, стигат
да изплача моята мъка.
Едни нечути
чувства умират.
Само раните са тука.

Сърце наряза
с груба мисъл
и го остави да кърви.
и му каза
няма смисъл,
на майната си да върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...