Шейсет минути

Снимка стара
в мен остави.
Нощем чувам гласове.
Поредна гара
влака бави,
закъснява с часове.

Чакам нощем,
чакам денем,
тъй в ръката си със свещ.
Чакам още
час последен
ти на мен да ми дадеш.

Шейсет минути
мисля, стигат
да изплача моята мъка.
Едни нечути
чувства умират.
Само раните са тука.

Сърце наряза
с груба мисъл
и го остави да кърви.
и му каза
няма смисъл,
на майната си да върви.