15.03.2024 г., 16:38 ч.

Шепа вяра за ближния 

  Поезия » Гражданска
185 2 5

ШЕПА ВЯРА ЗА БЛИЖНИЯ

Разплитам лунната пътека,
навивам преждата ѝ тънка.
Тъй както нижат се полека
годините, край мене мръкна.

Отдавна спрях да се надявам,
че ближният ми се променя.
Но знам, че в тихата дъбрава
сиротна тишината стене.

Войни, пандемии, банкрути
след време лесно се забравят.
Подписаното с прах барутен
безславно, мълком излинява.

И в утрото ми неспокойно
звездите се покриват бързо.
Кому е нужен свят без стойност –
щом любовта на прага зъзне?

Все някога аз ще изригна –
от лицемерие ранена.
Но вярвам – бъдещият изгрев
пулсира в крехките ми вени.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??